Green Adventures

Избери своя път!

Нашият поп

- Аз веднъж го питах „ Абе, Насе, ти как така стана поп?“ Беше едно свито скромно шофьорче. Караше навремето един голям камион, ама направо се губеше в него. Идваше при мене докато работих в магазина, биричка да си купува. Събираха се шофьорите на беседката по обед, за по бира, ама тогава, по онова време, никой не проверяваше дали си бил пил - с умиление си спомняше баба за времето, през което беше продавачка в малкото магазинче сред миньорските колиби.

Изпенатите прасенца

- Взе дядо ти веднъж от Карастояна две прасенца да гледа. Ама много малки бяха и едни болнави… Казах му аз, че не ги бива, ама нали го знаеш как се връзва на хорските приказки, а и тоя, Карастояна му ги прихвалил. Какви хубави щели да станат… Той миналата година такива гледал, сeга пак такива имал. Той  все много хвърка. Уж и хубави кокошки имаше, цяло село орева да ги хвали, накрая лисицата му ги изяде.

Резерват "Червената стена"

Открихме това място в един от малкото дни, които имаха някакъв смисъл по време на практиката ни като студенти, или иначе казано, този път цялото разкарване не беше „отбиване на номера“.

Село Латинка - една реална картинка, една отдавнашна мечта

За миг представете си, една стръмна барчинка, издадена високо над Арденска река. Под вас текат води дълбоки, над вас летят птици грабливи. Навсякъде е зелено, овце пасат по тучните поляни. Тук-там, като гъбки се показват тиклите от покривите на едва крепящите се още къщи. Една истинска и сурова красота - отдавна забравена, от мнозина отречена.

„Здравейте! Добре сте ми дошли!“ дочувате отнякъде глас. С усмивка изскача млад пастир, господар на всичко пред  вас. Добре сте дошли в село Латинка - една реална картинка, една отдавнашна мечта.

Село Сладкодум - където нито приказката е сладка, нито пътят е лек

Озовахме се тук неслучайно. При нас в Източни Родопи, все още има места, на които рядко стъпва човешки крак, а долините и баирите само чакат смелчаците, които ще им се опълчат. За малцината дръзнали да го направят е истинско приключение в стил Индиана Джоунс, където току виж си намерил ново светилище, гробница или все още непроучени останки от древни цивилизации.

Мишките на вуйката

- Какво стана бе? Изхваща ли ги тия пущини? – възкликна баба, докато приготвяше бебриджа за обяд. Както обикновено, беше поканила брат си, който е стар ерген да хапнем заедно.

Страници

  • «
  • <
  • Страници

  • >
  • »
Мемоарите на една баба
Забравената България
Животните на пътя
Feedback